Защо Европа и Латинска Америка се нуждаят една от друга
Ако ЕС иска да бъде признат за истински геополитически фактор, укрепването на вътрешното ни единство няма да е достатъчно. Трябва също така да преосмислим нашия стратегически компас, като използваме по-съгласувано политическите и икономическите инструменти, с които разполагаме, и идентифицираме по-ефективно не само рисковете, но и възможностите. Ето защо от началото на мандата си застъпвах становището, че Европа трябва да задълбочи връзките си с държавите от Латинска Америка и Карибския басейн.
За да направим необходимия качествен скок, ще трябва да укрепим политическия диалог на най-високо равнище. Но за да сме сигурни, че усилията ни вдъхват доверие, трябва също така да завършим модернизирането на съществуващите споразумения за асоцииране с Мексико и Чили, да подпишем договореното споразумение, заменящо Споразумението от Котону, с африканската, карибската и тихоокеанската общност, да ратифицираме споразумението за асоцииране с държавите от Централна Америка и да финализираме споразумението между ЕС и Меркосур.
Въпреки че във всички тези споразумения търговията играе важна роля, нито едно от тях не може да се разглежда само като търговска сделка. Най-сложното от тях е споразумението с Меркосур, по което преговаряме вече над две десетилетия. В тангото може и да се пее, че двадесет години са нищо, но в конкретния случай те са прекалено много.
При посещението ми в Южна Америка миналия месец имах възможността да се срещна с лидери от Аржентина, Парагвай и Уругвай, който понастоящем изпълнява ротационното председателство на Меркосур. Неотдавна поздравих новоизбрания президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва за избирането му. По време на всички тези разговори споразумението между ЕС и Меркосур беше основна тема. Опитах се да предам на тези лидери посланието, че политическата воля за финализиране на това взаимноизгодно споразумение е жива.
Разбира се, думата „стратегически“ се използва прекалено често. Но в случая на споразумението между ЕС и Меркосур няма по-подходяща от нея. Макар и някои хора да ѝ се противопоставят, като говорят за конфликт на интереси, има убедителни аргументи за финализирането на това споразумение.
За стартиращите предприятия споразумението между ЕС и Меркосур е много повече от търговска сделка. Това е един дълбоко политически инструмент, който, като насърчава диалога и сътрудничеството, ще създаде стратегически съюз между два региона, чиито интереси и ценности са сред най-тясно съгласуваните в света, и които споделят сходна визия за обществата, които искаме.
Освен това от двете страни на Атлантическия океан възнамеряваме да укрепим стратегическата си автономност и да подобрим икономическата си устойчивост като намалим прекомерните зависимости. Автономността обаче не означава изолация. Тя е свързана по-скоро с диверсифициране на веригите за създаване на стойност, което от своя страна изисква сътрудничество с надеждни икономически и политически партньори.
Споразумението между ЕС и Меркосур, което ще обедини два от най‑големите търговски блокове в света с общо население над 700 милиона души, ще бъде най-значимото търговско споразумение, сключвано някога от ЕС. Това ще бъде и първото всеобхватно търговско споразумение на Меркосур, което ще засили неговата интеграция.
Общите правила ще отворят вратите между нашите големи пазари и ще създадат реални възможности за предприятията от двете страни, като подкрепят създаването на висококачествени работни места в Европа и в Латинска Америка. Като се отчита икономическата асиметрия между нашите ситуации, в споразумението се посочва, че търговията ще се отваря постепенно, с което на съответните сектори ще се даде време да се модернизират и да станат конкурентоспособни.
Държавите от Меркосур искат да изнасят повече за Европа, но те също така искат да не се превръщат само в износители на добивни ресурси. Те възнамеряват да развиват производствения си капацитет и капацитета си за износ, като добавят стойност към природните ресурси чрез иновации и технологии, като същевременно спазват строги социални и екологични стандарти.
Третият аргумент в полза на споразумението между ЕС и Меркосур се отнася до потенциала му да доведе до напредък в действията в областта на климата и опазването на околната среда. Всъщност политическото споразумение, постигнато от ЕС и Меркосур през 2019 г., беше едно от първите споразумения от този тип, включващи позоваване на Парижкото споразумение относно изменението на климата. В Европа обаче има колебания относно обхвата на този ангажимент, особено предвид ускоряването на обезлесяването в Амазония през последните години. Някои хора в Европа твърдят, че единственият надежден начин за постигане на напредък би било приемането на самостоятелно законодателство на ЕС. Но не можем да се изолираме и същевременно да променяме света. Регулаторната ни рамка трябва да бъде придружена от по-интензивен международен диалог и засилено сътрудничество, насочени към изясняване на споделените ангажименти и изграждане на по-устойчиви вериги за създаване на стойност.
Новоизбраният президент Лула ясно изрази желанието си да защитава демокрацията в Бразилия, да излекува раните на нейното общество, да постигне напредък в каузата за социална справедливост и да стимулира икономиката, като същевременно се бори с изменението на климата и обезлесяването в Амазония. Споразумението с ЕС ще подкрепя тези усилия, като даде възможност за обмен на знания, подобряване на стандартите, укрепване на опазването на околната среда и устойчиви начини на производство. Европа ще предложи допълнителен инструмент, определящ общите ни ангажименти за устойчивост на околната среда.
И накрая, споразумението между ЕС и Меркосур не е край, а начало. То бележи началото на общ път и създава институционалната рамка, която е необходима за улесняване на сътрудничеството в широк кръг от области от взаимен интерес — от защитата на правата на човека и устойчивото развитие до регулирането на цифровата икономика и борбата с организираната престъпност. Това споразумение ще укрепи отношенията помежду ни. Не само между правителствата и институциите, но и между парламентаристите, гражданското общество, предприемачите, студентите, университетите, учените и творците.
Време е да изоставим краткосрочната тактика. В свят на гиганти ЕС и Меркосур заедно представляват едва 10% от световното население и 20% от световния БВП. Ако Европа и Меркосур искат да оказват влияние, търговското споразумение между тях е стратегически императив. Бразилското председателство на Меркосур и испанското председателство на ЕС, което започва през втората половина на 2023 г., са чудесна възможност да се зададе новата динамика, от която се нуждаят отношенията между ЕС и Меркосур.