Защо Европа и Латинска Америка се нуждаят една от друга

БРЮКСЕЛ — В по-опасния и непредвидим многополюсен свят, в който живеем, търговските отношения продължават да бъдат от първостепенно значение. Но те не могат да бъдат отделени от геополитиката. Дълго време много европейци смятаха обратното, но агресивната война на Русия срещу Украйна изведе на преден план рисковете, породени от зависимостта на Европейския съюз от руския газ, и ни показа, че този подход вече не е приемлив.

Ако ЕС иска да бъде признат за истински геополитически фактор, укрепването на вътрешното ни единство няма да е достатъчно. Трябва също така да преосмислим нашия стратегически компас, като използваме по-съгласувано политическите и икономическите инструменти, с които разполагаме, и идентифицираме по-ефективно не само рисковете, но и възможностите. Ето защо от началото на мандата си застъпвах становището, че Европа трябва да задълбочи връзките си с държавите от Латинска Америка и Карибския басейн.

За да направим необходимия качествен скок, ще трябва да укрепим политическия диалог на най-високо равнище. Но за да сме сигурни, че усилията ни вдъхват доверие, трябва също така да завършим модернизирането на съществуващите споразумения за асоцииране с Мексико и Чили, да подпишем договореното споразумение, заменящо Споразумението от Котону, с африканската, карибската и тихоокеанската общност, да ратифицираме споразумението за асоцииране с държавите от Централна Америка и да финализираме споразумението между ЕС и Меркосур.

Въпреки че във всички тези споразумения търговията играе важна роля, нито едно от тях не може да се разглежда само като търговска сделка. Най-сложното от тях е споразумението с Меркосур, по което преговаряме вече над две десетилетия. В тангото може и да се пее, че двадесет години са нищо, но в конкретния случай те са прекалено много.

При посещението ми в Южна Америка миналия месец имах възможността да се срещна с лидери от Аржентина, Парагвай и Уругвай, който понастоящем изпълнява ротационното председателство на Меркосур. Неотдавна поздравих новоизбрания президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва за избирането му. По време на всички тези разговори споразумението между ЕС и Меркосур беше основна тема. Опитах се да предам на тези лидери посланието, че политическата воля за финализиране на това взаимноизгодно споразумение е жива.

Разбира се, думата „стратегически“ се използва прекалено често. Но в случая на споразумението между ЕС и Меркосур няма по-подходяща от нея. Макар и някои хора да ѝ се противопоставят, като говорят за конфликт на интереси, има убедителни аргументи за финализирането на това споразумение.

За стартиращите предприятия споразумението между ЕС и Меркосур е много повече от търговска сделка. Това е един дълбоко политически инструмент, който, като насърчава диалога и сътрудничеството, ще създаде стратегически съюз между два региона, чиито интереси и ценности са сред най-тясно съгласуваните в света, и които споделят сходна визия за обществата, които искаме.

Освен това от двете страни на Атлантическия океан възнамеряваме да укрепим стратегическата си автономност и да подобрим икономическата си устойчивост като намалим прекомерните зависимости. Автономността обаче не означава изолация. Тя е свързана по-скоро с диверсифициране на веригите за създаване на стойност, което от своя страна изисква сътрудничество с надеждни икономически и политически партньори.

Споразумението между ЕС и Меркосур, което ще обедини два от най‑големите търговски блокове в света с общо население над 700 милиона души, ще бъде най-значимото търговско споразумение, сключвано някога от ЕС. Това ще бъде и първото всеобхватно търговско споразумение на Меркосур, което ще засили неговата интеграция.

Общите правила ще отворят вратите между нашите големи пазари и ще създадат реални възможности за предприятията от двете страни, като подкрепят създаването на висококачествени работни места в Европа и в Латинска Америка. Като се отчита икономическата асиметрия между нашите ситуации, в споразумението се посочва, че търговията ще се отваря постепенно, с което на съответните сектори ще се даде време да се модернизират и да станат конкурентоспособни.

Държавите от Меркосур искат да изнасят повече за Европа, но те също така искат да не се превръщат само в износители на добивни ресурси. Те възнамеряват да развиват производствения си капацитет и капацитета си за износ, като добавят стойност към природните ресурси чрез иновации и технологии, като същевременно спазват строги социални и екологични стандарти.

Третият аргумент в полза на споразумението между ЕС и Меркосур се отнася до потенциала му да доведе до напредък в действията в областта на климата и опазването на околната среда. Всъщност политическото споразумение, постигнато от ЕС и Меркосур през 2019 г., беше едно от първите споразумения от този тип, включващи позоваване на Парижкото споразумение относно изменението на климата. В Европа обаче има колебания относно обхвата на този ангажимент, особено предвид ускоряването на обезлесяването в Амазония през последните години. Някои хора в Европа твърдят, че единственият надежден начин за постигане на напредък би било приемането на самостоятелно законодателство на ЕС. Но не можем да се изолираме и същевременно да променяме света. Регулаторната ни рамка трябва да бъде придружена от по-интензивен международен диалог и засилено сътрудничество, насочени към изясняване на споделените ангажименти и изграждане на по-устойчиви вериги за създаване на стойност.

Новоизбраният президент Лула ясно изрази желанието си да защитава демокрацията в Бразилия, да излекува раните на нейното общество, да постигне напредък в каузата за социална справедливост и да стимулира икономиката, като същевременно се бори с изменението на климата и обезлесяването в Амазония. Споразумението с ЕС ще подкрепя тези усилия, като даде възможност за обмен на знания, подобряване на стандартите, укрепване на опазването на околната среда и устойчиви начини на производство. Европа ще предложи допълнителен инструмент, определящ общите ни ангажименти за устойчивост на околната среда.

И накрая, споразумението между ЕС и Меркосур не е край, а начало. То бележи началото на общ път и създава институционалната рамка, която е необходима за улесняване на сътрудничеството в широк кръг от области от взаимен интерес — от защитата на правата на човека и устойчивото развитие до регулирането на цифровата икономика и борбата с организираната престъпност. Това споразумение ще укрепи отношенията помежду ни. Не само между правителствата и институциите, но и между парламентаристите, гражданското общество, предприемачите, студентите, университетите, учените и творците.

Време е да изоставим краткосрочната тактика. В свят на гиганти ЕС и Меркосур заедно представляват едва 10% от световното население и 20% от световния БВП. Ако Европа и Меркосур искат да оказват влияние, търговското споразумение между тях е стратегически императив. Бразилското председателство на Меркосур и испанското председателство на ЕС, което започва през втората половина на 2023 г., са чудесна възможност да се зададе новата динамика, от която се нуждаят отношенията между ЕС и Меркосур.